Руслан Трад: "Видях едни одухотворени лица, хора с амбиции и решени да продължат напред."

Следващите ни специални гости са Сабрина и Руслан Трад. Те се съгласиха да дадат своите ценни съвети на бежанците и търсещите закрила лица относно социалните отношения и начина на живот в България и разказаха за българските традиции и обичаи. Ето какво казаха те след срещата си с участниците в модула "Как да позная, че съм в България?".

Блицинтервю със Сабрина Трад, доброволец в "Хуманитарна помощ за бежанците в България":


1. Бихте ли се представили накратко?

Казвам се Сабрина Трад. Уча магистратура в исторически факултет на Софийски Университет. Занимавам се с доброволчество, като посещавам дом за медикосоциални грижи за деца до 3 години, както и бежанските лагери в София. 

2. Какъв е бил досегашният ви досег с бежанци и търсещи закрила лица?

Като администратор на Facebook страницата на "Хуманитарна помощ забежанците в България" заедно с още няколко доброволци събираме, сортираме и раздаваме дарения за бежанските лагери в София, а също се опитваме и да бъдем полезни с каквото друго можем. Освен това участвах в проект на Си Ви Ес - България и Каритас София за преподаване на български и английски език на деца от центъра в Овча Купел.

3. Имахте ли предварителни очаквания за срещата с участниците? Ако „да“ – какви бяха те?

Очаквах, че ще бъде трудно да се организират толкова хора и да се задържи интересът им. Опасенията ми обаче бяха неоснователни.

4. Имаше ли нещо, което ви изненада или ви направи силно впечатление на срещата и тръгнахте ли си с нещо „за себе си“ от нея?

Определено съм много впечатлена как всичко се случваше изключително плавно и леко. За всички ни беше много интересно, а темите, които обсъждахме, бяха полезни и предизвикаха интересни дискусии. Определено си тръгнах с прекрасни чувства.

5. Искате ли да кажете още нещо по темата – на участниците, на организаторите, на читателите на блога?

Искам да пожелая на организаторите много успех и вдъхновение, за да продължават все така да бъдат полезни за хора, които имат нужда от внимание и помощ! Към читателите се обръщам с призив да последват ентусиазма ви и както се пее в популярната песен "дано до всяко добро същество застане поне още едно..." 

***

Блицинтервю с Руслан Трад, основател на "Форум за арабска култура" и създател на блога "Интидар":

1. Бихте ли се представили накратко?

Казвам се Руслан Трад и се занимавам най-вече с политически коментари за Близък изток и международна политика. Имам свой блог, посветен на тази тема, а през 2009 година създадох с мои колеги НПО-то Форум за арабска култура, където се занимаваме с представяне на арабската култура пред българската общественост. Изнасял съм лекции в НБУ, СУ и Дипломатически институт относно културното многоообразие в Близък изток и политическата реалност в региона. 

2. Какъв е бил досегашният ви досег с бежанци и търсещи закрила лица?

Досега съм виждал бежански лагери единствено в Сирия и Ливан, където най-вече ставаше дума за палестински лагери, съществуващи вече десетилетия наред, създадени след войните с Израел през 1948, 1967 и 1973 година. Дотогава не се бях сблъсквал с тази реалност, която в момента виждаме около сирийската криза. През 2012 година видях с очите си едно от следствията на гражданската война в Сирия насред Бейрут – деца и жени просеха в центъра на ливанската столица, мнозина от тях нямаха нищо, освен дрехите си. 

3. Имахте ли предварителни очаквания за срещата с участниците? Ако „да“ – какви бяха те?

Когато предстои среща с хора като тях, винаги имаш очаквания. Питаш се какви са, откъде са дошли. Искаш да разбереш историите им. Разбира се, това става трудно – никога не стига времето, а и мнозина хора се притесняват да разказват веднага. Очакванията ми се изпълниха в най-положителния смисъл – видях едни одухотворени лица, хора с амбиции и решени да продължат напред, въпреки неслуките в живота. Взех добър урок от тях- винаги взимам урок след среща с бежанци и имигранти от конфликтни зони. Очите, лицата им, мислите им – всичко е различно от онези хора, които живеят в мир и нямат тези беди на главата си. 

4. Имаше ли нещо, което ви изненада или ви направи силно впечатление на срещата и тръгнахте ли си с нещо „за себе си“ от нея?

Както споменах, винаги след подобна среща остава нещо в теб, което след това часове наред не може да излезе от главата ти. Питаш се как намират сили да продължават. Ние се оплакваме от живота си, но илюзиите ни често се разбиват, когато насреща имаш личност, преживяла толкова много. 

5. Искате ли да кажете още нещо по темата – на участниците, на организаторите, на читателите на блога? 

Организаторите – прекрасни сте! Не говоря само като хора. Те са мои приятели и аз много ценя онова, което вършат. Но говоря и за идеите и проектите им. Продължавайте в същия дух, защото единствено с опознаване и предоставяне на информация, можем да постигаме напредък в разбиването на стереотипи. Обстановката в страната налага да бъдем отговорни и съществуването на проекти като този е наложително. Благодаря ви още веднъж!

На читателите искам да кажа само едно: питайте се „защо?“ Не приемайте всяка информация за достоверна, обогатявайте се, четете, интересувайте се. Задавайте въпроси на себе си и обществото, има нужда от това!


***

Благодарим на Сабрина и Руслан за участието им в програмата за културна ориентация на бежанци и търсещи закрила лица и им желаем успех в професионалните начинания!

Read this article in English here.
لقراءة هذه المقابلة باللغتين العربية والفارسية اضغطوا هنا
می توانید این مصاحبه را به زبان فارسی اینجا بخوانید.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

eea grants / a25 culgoral foundation

eea grants / a25 culgoral foundation