Де е България?

Емилия Братанова

Среща на терен: Той е на около 9 години от Ирак. Показвам му списание National Geographic, специален брой със снимки на прекрасни български кътчета, спиращи дъха, цветни и лъскави. Гледаме въздушна снимка на Несебър и той ахва. “Къде е това?”, пита ме. „Това е в България, на морето”, казвам, а той ме гледа с недоумение и с дълбоко недоверие. „Това не може да е България, защото тук няма толкова хубави места”.

Експертна среща: Намирам се на кръгла маса за разработване на механизъм за оценка на интеграцията на бежанци в България. Присъстващите експерти са единодушни, че има остра нужда от информация за България, нейната административна структура и управление, географско разположение, права и задължения, защото сега бежанците не могат да контекстуализират страната, в която се намират, пред себе си и пред своите близки.

Последното само по себе си не би било проблем, ако не ставаше дума за 2279 хуманитарни и 183 бежански статута, които българската държава е предоставила за 2013 г. (данни на ДАБ). Като извадим неизвестния брой на напусналите България бежанци, но добавим останалите в България бежанци от предишни години отново остава една немалка група от хора, за които думата „България” витае из пространството, лишена от конкретно измерение.

С цел да се опитаме да придадем известно съдържание на „България”, на 11 януари 2014 г. в зала, предоставена ни с любезното съдействие на Български червен кръст, проведохме третото събитие от програмата за културна ориентация на бежанци и търсещи закрила лица, символично озаглавено „Как да позная, че съм в България?”. Събитието се радва на голям интерес от страна на участниците и беше посетено от 25 бежанци и търсещи закрила лица от 6 националности: Сирия, Ирак, Афганистан, Иран, Пакистан и Индия. 


Срещата открихме с техническа и историческа информация за България, нейните географски граници, население, основни икономически показатели, свързани с цената на живота тук, както и с малко история. Поставихме фокус върху общото минало със страните на произход на присъстващите, а именно: интересните историографски хипотези за произхода на прабългарските племена от земи в днешен Афганистан; общото османско минало с днешни Сирия и Ирак; животът в тоталитарен режим и отношенията между нашите страни преди 1989 г. Разговорът в тази първа част за близостта, за моментите на общо минало и периодите на обща държавност, ни дадоха основание да напомним на участниците, че макар да са се преместили физически, те всъщност не са напуснали страната си.

Последва разказ за най-полулярните и зрелищни празници в България, включващ ритуала на „Леденото хоро” на Йордановден, кукерския фестивал, Баба Марта, Великден (Възкресение Христово) и Коледа (Рождество Христово). Характерно за българските празници в по-голяма или по-малка степен е историческото смесване между предхристиянски и християнски вярвания и ритуали, които се отразяват върху начина, по който познаваме и честваме празничните поводи днес. Това преливане се оказа интересно за присъстващите, които се поинтересуваха дали в празника на кукерите се включват и религиозни елементи и с почуда научиха за популярните в България (а и в някои части на Европа) имени дни, за истинския произход на Дядо Коледа от Св. Николай, за късметите и паричката в празничната трапеза на Бъдни вечер и много други непознати обреди.

От споделените от тях опит и знания ни се затвърдиха очакванията, че за част от присъстващите известни карнавали бяха не тези, които са популярни в западната и американската култура като карнавалите във Венеция и Рио де Жанейро, а фестивалите на фенерите в Индия и Китай, където в един миг към небето хвръкват хиляди хартиени фенери, носещи заветните мечти на своите подателите. Научихме, че в някои части на Афганистан местните също боядисват яйца за свой празник около датата, на която в България празнуваме Великден. А също и че подобно на традициите, свързани с мартениците, в Индия и Пакистан същестува ритуал, наречен Ракши Бандхан, за който ни разказа нашият участник от Пакистан: членовете на семейството връзват един на друг конец за дълголетие и благополучие. Този конец обаче не е задължително бял и червен, както в нашата традиция.

И така, след като си разказахме за празниците, дойде време и да преживеем един от тях посредством домашно приготвената постна трапеза за Бъдни вечер, която екипът беше сготвил специално за бежанците. Те с радост опитаха постни сърми, пълнени чушки с боб, питка с пара, баница с късмети и други по-големи или по-малки вкусотии. А след обилното похапване, представихме на групата нашумелите напоследък минималистични илюстрации на разликите между Изтока и Запада от китайската художничка Ян Лиу, които, както в последствие разбрахме от част от получените обратни връзки, са направили силно впечатление на някои от участниците от Афганистан.

Все още обаче предстоеше най-интересната част от деня, в която основно участие имаха специалните гости на това събитие, Сабрина и Руслан Трад. Носители едновременно на две култури, българска и сирийска, но и специалисти в областта на хуманитарната помощ за бежанците и на политическия анализ на случващото се в Близкия Изток и Сирия в частност, те ни потопиха в разказ за социалните отношения в българското общество. Сабрина поднесе темата за отношенията между мъжете и жените по изключително интересен за публиката начин. Тя представи традиционните и съвременните за България брачни ритуали, ритуалите при раждане на дете, но допълни разказа си със статистика, според която всеки втори брак в България завършва с развод за 2012 г. (данни на НСИ). Още повече за същата година, от 70 000 родени деца, 40 000 са извънбрачни.


Тази информация беше шокираща за голяма част от участниците, в чиито страни на произход разводите са рядко явление, а извънбрачните деца са тема табу. Тя обаче се оказа и най-полезна за тях с оглед на разбирането им на начина на живот в приемащата страна България. Закономерно последваха и множество въпроси:  „Ако децата са незаконни, то как [законово] се определя кой е бащата?”, „Родителите намесват ли се при избор на съпруг/а на децата им?”, „Какви са причините за високия брой разводи?” Отговорите не закъсняха и успяха да изненадат дори и екипа ни. Като причини за честите разводи Сабрина изтъкна на първо място несъответствие в характера, на второ намеса на родителите, и по ред на номерата алкохолизъм, насилие и изневяра. И допълни, че за разлика от арабския свят, където родителите се намесват при избора на брачен партньор, в България в много от случаите те първоначално не изразяват мнение, но започват да го правят след сватбата, като по този начин допринасят в голяма степен за развалянето на брака.

За край на изпълнения с нова и интересна информация ден, Руслан очерта политическата ситуация в страната, породена от бежанската вълна, липсата на капацитет на държавните институции, липсата на информация сред обществото относно човешките съдби на бежанците отвъд статистиката. Той подчерта, че поради конфликта в Сирия малко хора си дават сметка за продължаващите конфликти в Ирак и Афганистан, както и в много африкански държави. И за разтуха на общата черна картина, той добави обаче, че освен националистическата реторика, заиграваща се с незнанието на хората, има голям кръг от хора, които помагат на бежанците с неугасващата си доброволческа енергия.

След размяна на координати със специалните гости, изпълнени с емоция, участниците завършиха деня с посещение на театралната постановка „Нощна пеперуда” в Народен театър „Иван Вазов”, за която може да прочетете повече тук.

***

Още снимки от събитието може да разгледате тук.

Read a summary of this article in English here.

اضغط هنا لتقرأ ملخص هذه المقالة بالعربية
خلاصه این مقاله را می توانید اینجا بخوانید

Няма коментари:

Публикуване на коментар

eea grants / a25 culgoral foundation

eea grants / a25 culgoral foundation