Живот в черно-бяло

Емилия Братанова

През втората половина на януари 2014 г. за шести път в София се проведе фестивалът за близкоизточно и северноафриканско кино „Менар”. Ангел Хаджийски и Здравко Григоров, организатори на фестивала, бяха специалните гости на четвъртото поред събитие от програмата, което се проведе на 1 февруари в „Червена зала” на Червената къща. Поради популярността на кино изкуството в Близкия Изток, гледането на филми е любимо занимание на голяма част от участниците. Без елемент на изненада това събитие се превърна в абсолютен „хит” по посещаемост до момента. На него присъстваха повече от 30 участници от 8 националности: Сирия, Палестина, Ливан, Афганистан, Ирак, Иран, Сомалия и Кот д’Ивоар.


Ангел и Здравко не са нови в помощта за бежанците. Втора година те организират благотворителни прожекции за бежанци и очаквано се срещнаха с някои от лицата, които са посетили фестивала тази и предишната година. Денят премина вълнуващо, като на кино. И както във всяко кино, имаше и филми: не един, а цели два. Първият филм, който беше част от кино събитието, беше българската ко-продукция от 2008 г. „Светът е голям испасение дебне отвсякъде”, а вторият беше номинираният за най-добър филм на Международния филм фест в Дубай йордански филм от 2012 г. „Когато Монализа се усмихна”.

Специалните ни гости откриха срещата с представяне на предстоящите филми, а след това разказаха за себе си и за фестивала, за интереса към близкоизточната култура и за множеството си пътешествия из екзотични кътчета по земното кълбо. Участниците нямаха търпение да зададат своите въпроси: „как започнахте да се занимавате с организацията на фестивала”, „как се финансирате”, „как избирате филмите, които участват”, „какво целите с фестивала”, „филмите гледат ли се от българи”. Ангел е завършил тюркология, а Здравко кинознание и докато работят като преводачи на филми, установяват липса на филми от Близкия Изток на местния киноекран. Фестивалът се гледа главно от българи и това, което целят с него е да разкрият културата на Близкия Изток за българите, защото „за нас това все още е една екзотична култура, а на мен лично ми е по-близка отколкото тази на Франция, да речем”, казва Ангел. Финансират се самостоятелно, което пък им дава свобода на избор на филми, които селектират по време на множеството си пътувания и посещения на филмови фестивали в Дубай и в други страни от Близкия Изток.

Пуснахме българския филм, за който Здравко обясни, че представя история от близкото тоталитарно минало на страната ни и проследява бежанската съдба на едно българско семейство, стигнало до Германия преди повече от 30 години, и разказва за последиците върху семейните връзки и личността, за прехода във времето и пространството.


След края на филма Насрин* сподели, че най-много се е впечатлила от съвета на дядото към внука си, че дори хвърлянето на зара зависи от човека и в него няма нищо случайно. Захира пък обърна внимание на трудния живот на бежанците и вечното им желание за връщане в родния край дори след 20 години. Интересно беше наблюдението, че в края на филма „същият диктатор” от 70-те години се усмихва от билборд, на който пише „За нова България” , последвано от въпрос за значението на този кадър. Накрая някой отбеляза, че бежанският лагерът в Триест не се е променил за 20 години и попита дали това наистина е така и защо. Това е тъжно притеснение от възможност за липса на подобрение в условията за прием на търсещи закрила лица, чисто практичен страх от новата среда и желание за по-добри условия на живот.

Между двата филма групата похапна от обяда, дарен ни от фирма „Аладин фуудс”. Вкусотиите се разграбиха за минути и подсигуриха енергия за веселата любовна комедия, която последва. „Когато Монализа се усмихна” предизвика много смях, въздишки, шумни възгласи и приковани погледи в рамките на последния час и половина от събитието, посветени на бялото от черно-белите моменти на живота.


Още снимки от събитието може да разгледате тук.

* Имената на участниците са променени с оглед на тяхната сигурност.

Read a summary of this article in English here.

اضغط هنا لتقرأ ملخص هذه المقالة بالعربية
خلاصه این مقاله را می توانید اینجا بخوانید

Няма коментари:

Публикуване на коментар

eea grants / a25 culgoral foundation

eea grants / a25 culgoral foundation