مصاحبه ویژه با اقای استفن ایوانوف

در میان توده های کتابهای سنگین ، معاصر و کلاسیک، بلغاری و خارجی ، آشنا و دگرگون ، پنجمین فعالیت از دوره برای راهنمایی فرهنگی مخصوص پناهجویان و پناهندگان صورت گرفت. مهمان ویژه ما ، شاعر و نویسنده استفن ایوانو ، شرکت‌کنندگان را وارد جهان ادبیات بلغاری راهنمایی کرد که از لحاظ مضمون و موضوعات به آنها نزدیک است ولی در عین حال از لحاظ زبان انقدر دور می باشد. متخصصان متعال در  ترجمه از زبان عربی،‌ اقای عزیز تاش و خانم مایا تسِنُوا به وی کمک کردند تا به محل مشترک دو فرهنگ - محلی و خارجی برسند.


1. میشود خود را مختصرا معرفی کنید؟
 سرو کار من با نوشتن است. زیاد کتابهای شعری من به چاپ رسیده است. همچنان بحیث ژورنالیست ایفای وظیفه مینمایم . در رشته هنرهای زیبا دوکتورای خویشرا اخذ نموده ام

2. تا اکنون با پناهجویان سروکار داشته اید.یا خیر؟
 بلی با بعضی ازکمک‌کنندگان شرکت ورزیده‌ام. شخصا کمک کرده‌ام خیرات داده ام وبا سازمان های کمک رسانان به پناهجویان همکاری داشته ام برعلااوه با تعداد ازرفقایم نان و لباس به اقامتگاه‌های مهاجرین برده‌ام

3. شما کدام انتظاری از ملااقاتتان با پناهجویان داشته‌اید ویا خیر؟ اگر داشته اید چه بوده است؟ 

تشویش داشتم که انها را با قصه های خود با زبان ادبی و دور از گپ های روزمره ایشان خسته نسازم و باعث ضیاع وقتشان نشوم و فکر میکردم که خیلی برایم مشکل خواهد بود. مگر بسیار خوب وخوشایند بود وقت خیلی زود تیر شد.از علاقه‌مندی آنها و سوالاتشان نهایت خورسند شدم

4. کدام چیز شما را غافلگیر کردو چه چیز از این گونه محفل به شما یادگار میماند؟
 برگشتم با شعریکه کلمه به کلمه از حرف های آنها گرفته و سرودم از کلماتیکه در یکطرف ورق و دیگر طرف ورق چیز های خیلی زیبا نوشته بودند و همیشه تا بسیار دیر ها به کلمات زیبای آنها نگاه میکردم

5. میخواهیدکه چیزی بگوید برای اشتراکنندگان، سازماندهندگان و مطالعه‌کنندگان
ویبلاک؟ 
میخواهم بگویم که درک کردم همان روز های غم‌ و درد های آنها را خود را غم شریک آنها احساس کردم که خیلی مهم است. و باید به دیگر مردمان آموزش داده شود که کاری نکنند که از مردم عادی پناهنده جور شود. با پناهجویان و بیحاشده‌گان مانند مردم عادی رویه و برخورد صورت گیرد. ممکن است که مردم همدرد باشند که البته کاری بسیار نیک و آسان است. تشکر میکنم از محترمان.
***

از استفن عزیز و خانم مایا برای فضای فراموشنکردنی که روز یکشنبه با صحبت و دانای خود ایجاد کردند ، خیلی سپسگزاریم. می توانید شعری که استفن در طی گزارش فعالیت از طریق <کلمات نوشته شده> سرود ،‌در مقاله اختصص شده به این فعالیت بخوانید

نویسنده جادوگر – خواننده پناهجو

إيميليا براتانوفا

روز دوم مارس یکی از دنجترین جاهای مخصوص خواندن در شهر صوفیا «هت سپت بووکس اِند ارت» (مرکز کتب و هنر) مهماندار واقعه ادبیاتی متعلق برنامه برای راهنمایی فرهنگی مخصوص پناهندگان و پناهجویان بود که در آن بیست نفر پناهنده و پناهجو از شش کشوار حضور داشتند: صوریه، عراق، افغانستان، فلسطین، ایران و سومالی. برای ۴ ساعت جهان نثر مدرن بلغاری و رفت و آمد ادبیات ترجمه شده در میان بلغارستان و شرق نزدیک آنها را فرو برد. نویسنده و شاعر، اقای استفان ایوانو و بهترین مترجمان از زبان عربی(و نه تنها) به زبان بلغاری، اقای عزیز تاش و خانم مایا تسنوا مهمانان ویژه این واقعه  بودند.


استفان دیدار را با خواندن سه تا از شعرهای خود، ترجمه شده به عربی از مایا و عزیز، افتتاح کرد. او شعرهای«واژههای نوشته شده از طریق ۱۱۲ نفر» در طی نمایشی در تئاتر «سفوماتو»، «مال تو» و «تکالیف روزانه» را معرفی کرد که در خود موضوعات جاودانه سعادت، عشق و مرگ را فراهم می آورند. و بعد از آن جلوی حاضران  یک بازی-چالش  بر پا کرد. صفحه کاغذی گرفت و گفت: «روی هر دو طرف این ورقه واژه‌‌ای بنویسید که برایتان به کامی و بدبختی وابسته باشد. می بینین ورقه چقدر نازک است؟ حدی بین شادی و ناکامی همینقدر نازک است و شاید شما این را بهتر از من بدانید».

بعدا معرفی ادبیات معاصر بلغاری همراه با توصیههای مفید موضوعات و آثار در پی آمد. آثار گئورگی گسپودینو و آلک پوپو تذکر شدند: نویسنده‌‌های معروف مدرن که عصر گذر مقطع را (از جامعه کمونیست به جامعه دمکراتیک) منعکس می کنند، امری که این عصر در ناحیههای جغرافیایی زیاد شنیده شده است آثارشان را مفهوم می سازد و بنا بر این در کشورهای اروپایی (و عربی) ترجمه شدند.

             

شرکتکنندگان علاقهمند بودند بدانند چه کتابهایی از زبان عربی به زبان بلغاری ترجمه شدهاند. و اینجا مایا و عزیز حرف را گرفتند. مناظره‌ای در مورد آثار ادبیات عربی ترجمه شده در بلغارستان شکل گرفت. غرار* از صوریه از مایا خواهش خاصی داشت که شعر «باران» شاعر بدر شاکر السیاب را ترجمه شده به بلغاری به او بفرستد. و برای آخر مریم، دختر جوانی از صوریه انشایی که خودش نوشته بود در مورد یکی از محبوبترین شعرهاش را خواند که از شعری اختصاص شده به پدرش تعقیب شد. ما که متبحر رازهای زبان عربی نیستیم، می توانستیم تنها از طریق واکنش آن‌هایی که آن را درک می‌کنند 
نتیجه‌ای بگیریم – آن‌ها ساکت ماندند.

در پایان استفان با کمک ترجمه  همزمان مایا، شعر «کلامات نوشته شده (زودتر همین روز) از طریق ۲۲ پناهنده» را خواند.

بیشتر اکسها از این فعالیت اینجا در دسترس شما هستند

اسمهای شرکت کنندگان به دلیل امنیت آنها تغییر شده اند

مقابلة سريعة مع ستيفان

بين أكوام من كتب حديثة وكلاسيكية، وبلغارية وأجنبية أُجريت المناسبة الخامسة من البرنامج لتوجيه ثقافي للاجئين وطالبي اللجوء. فأدخلنا ضيفنا الخاص الشاعر والمؤلف ستيفان إيفانوف في عالم الأدب البلغاري، الذي يقترب منا في معانيه ولكنه يبتعد عنا لغة. فساعد أبرز المتخصصين في الترجمة إلى اللغة العربية وهما عزيز تاش ومايا تسينوفا في الوصول إلى التفاعل بين الثقافات المحلية والثقافة "الأجنبية" .


"كلمات مكتوبة" من ستيفان إيفانوف.

1.    هل ممكن أن تقدم لنا باختصار؟
أنا كاتب. عندي مجموعات شعرية، وأكتب في نثر أيضا، وأنا مؤلف نصوص دراماتورجية، وأشتغل كصحفي. وأنا دكتور الجماليات.

2.    هل لديك تجربة في معاملة مع لاجئين وطالبي اللجوء وما هي؟
كنت متبرع ومتطوع في الحملات لأصدقاء اللاجئين وكنت أساعد بمبادرات ذاتية أيضا- أنا وأصدقائي كنا نحضر ثيابا وطعاما إلى المخيم في فراجديبنا.

3.    هل كنت لديك بعض توقعات من اللقاء مع المشاركين في البرنامج؟
كنت قالقا ألا يشعروا المستمعون بالملل أو صعوبة في فهم الوقائع والقصص، التي تبتعد عن سياقهم الأدبي والتي يمكن أن تكون غير مفهومة بنسبة لهم. ما كنت أريد إضاعة وقتهم. كنت أتوقع أن أكون قالقا جدا، ولكن جو القاء  كان لطيفا وانتهى الوقت بسرعة فائقة. فرحني الاهتمام والابتسامات والأسئلة.

4.    هل كانت هناك مفاجآت بنسبة لك؟ وما هي انطباعاتك من اللقاء؟ هل تستفيد شيئا من لقائنا؟
غادرت المناسبة ومعي القصيدة المؤلفة من الكلمات، التي كتبوها  المشاركون في بداية حديثنا. فكتبوا كلمة أو عبارة سعيدة على جانب الورقة وعلى جانبها الأخرى كتبوا كلمة أو عبارة تشير إلى المصيبة. سأحفظ هذه الكلمات في ذهني طويلا.

5.    هل تريد أن تضيف إلى شيئا في الموضوع؟ هل تريد أن تقول شيئا للشاركين أو للمنظمين أو قراء المنتدى؟
أريد أن أقول أن التعاطف والشفقة والتشاعر هي ثمينة ومهمة ويجب على تأديبها وتحضيرها بدون كلل وهذا من أجل عدم صنع الحماقات، التي تجعل الناس لاجئين. إضافة إلى ذلك  يجب أن تكون معاملتة  هؤلاء الناس معاملة انسانية. فقدرة الإنسان على تعاطف وتفهم مشاعر وأفكار الأخرين هي الخير يمكن تحقيقه. والإيثار هو رمز لمجتمع يعتمد أعضاؤه على حسن النية والرغبة في إبداع. 

***

نشكر لستيفان وعزيز ومايا للجو الذي لا ننساه أبدا والذي صنعوه في يوم الأحد بمعارفهم وقصصهم والكاريزما. ففي المقالة للمناسبة الأدبية يمكن قراءة قصيدة ستيفان التي ألفها إثناء المناسبة بالكلمات المكتوبة من اللاجئين.

Stefan Ivanov: “Altruism is a sign of constructive sociality.”

Among piles of heavy books, contemporary and classic, Bulgarian and foreign, ours and others’, the fifth event of the cultural orientation programme for refugees and asylum seekers took place. Our special guest, Stefan Ivanov, introduced our participants into the so close and at the same time linguistically so far from them Bulgarian literature. He was assisted in his attempt to find common ground between local and “foreign” cultures by the unrivaled Arabic language translators Aziz Tash and Maya Tzenova.

“Words written” by Stefan Ivanov:

1. Could you shortly introduce yourself?

I write. I have written poetry books, but also prose, I’m the author of dramatic texts, I work as a journalist too. Im doing a PhD in aesthetics.

2. What is your previous contact with refugees and asylum seekers?

I have participated in initiatives of “Friends of Refugees” as a donor and as a volunteer. I have initiated my own volunteer activities: I have brought food and clothes, together with friends, to the camp in Vrazhdebna.

3. Did you have prior expectations about the event and the participants? If yes, what where they?

I was worried about boring or overwhelming the listeners with facts and stories which were far from their literary context and because of that might seem incomprehensible to them. I did not want to waste their time. I expected to be on pins and needles, but it turned out that it was all very pleasant and the time passed extremely quickly. I was happy with the interest, smiles and questions I received.

4. Was there something which surprised you or made a strong impression on you at the event and did you take something from this experience?

I left with the poem, made of the words which I had asked them to write in the beginning of our conversation. On one side of the notes there is a happy word or expression, and on the other there is a word for unhappiness. I will keep these words. For a long time.

5. Would you like to add something or to address the participants, the organizers, and the blog readers?

I would like to say that sympathy, compassion, and empathy are extremely precious and important and they should be tirelessly educated and cultivated so that such insanities, which turn people into refugees, should not be reproduced. And also so that we treat refugees in a humane way. The ability of men to sympathize with other people’s feelings and thoughts is an achievable good. Altruism is a sign of well-meant, constructive sociality.

***

We would like to thank Stefan, Aziz and Maya for the unforgettable atmosphere which they managed to create thanks to their knowledge, stories and charisma on that Sunday afternoon. You can read the poem which Stefan wrote during the event, based on the "words written" by the refugees, in the article about the past event.

الكاتب كساحر والقارئ كلاجئ

 إيميليا براتانوفا

في 2 مارس/ آذار استضاف أحد أفضل الأماكن للقراءة والكتب في صوفيا "هوت سبوت كتب وفنون" المناسبة الأدبية من البرنامج لتوجيه ثقافي للاجئين وطالبي اللجوء. فحضرها 20 لاجئا من 6 دول: سوريا وفلسطين وأفغانستان والعراق وإيران والصومال. لمدة 4 ساعات غوص المشاركون في النثر البلغاري الحديث وفن الترجمة. فكان ضيوفنا في هذه المناسبة الكاتب والشاعر ستيفان إيفانوف وأفضل المترجمين من اللغة العربية إلى البلغارية واسمهما عزيز تاش ومايا تسينوفا.


افتتح ستيفان المناسبة بقراءة ثلاث من قصائده والتي ترجمها إلى اللغة العربية عزيز ومايا. فبدأ ستيفان عرضه بالقصيدة "كلمات كتبها 112 شخصا اثناء تمثيل في المسرح "سفوماتو" والقصيدة اسمها " أنا لك" والقصيدة الثالثة اسمها "مهمات لهذا اليوم" وكل هذه القصائد يعالج فيها الشاعر المواضيع الخالدة مثل السعادة، والحب، والموت. ثم أخذ ستيفان ورقة صغيرة وقال للمشاركين أن يكتبوا على جهتي الورقة كلمة مرتبطة بالسعادة وكلمة تشير إلى المصيبة. فأضاف قائلا: "هل ترؤون أن الورقة رقيقة جدا؟ فالحد بين السعادة والمصيبة رقيق مثل هذه الورقة وأنتم ربما تعرفون هذا أفضل منْي." 

تحدثنا أيضا عن الأدب البلغاري الحديث فأعطوا ضيوفنا المشاركين معلومات مفيدة عن الكتاب البلغار وبعض المواضيع في أدبهم. ذكرنا أعمال غيورغي غسبودينوف وأليك بوبوف وهما كاتبان حديثان مشهوران في بلادنا وأدبهما يمثل عصر الانتقال الجزئي، الذي يعرفه عديد من الدول الأخرى في العالم الأمر الذي يجعل أعمالهما مفهومة ومترجمة في أوروبا وحتى في الشرق الأوسط. 

     

إضافة إلى ذلك اهتم المشاركون بكتب عربية مترجمة إلى اللغة البلغارية فناقشنا الموضوع مع مايا وعزيز. ففي هذا السياق  وجه كرار من سوريا طلبا خاصا إلى مايا- أن ترسل له قصيدة الشاعر العراقي شاكر السياب اسمها "مطر" في اللغة البلغارية. وفي نهاية المناسبة قرأت مريم وهي بنت شابة من سوريا، إنشاءها حول قصائدها المفضلة وبعد ذلك سمعنا إلى قصيدتها الخاصة لأبيها. كانت لغة القصيدة جميلة ومثيرة جدا فبقوا المشاركون وضيوفنا صامتين من جمال هذا الكلام. 

فلإنهاء المناسبة قرأ ستيفان بمساعدة ترجمة مايا المباشرة قصيدته، التي ألفها بالكلمات، التي كتبهاالمشاركون في المناسبة.

للمزيد من الصور اضغط هنا 

تم تغيير أسماء المشاركين في المناسبة من أجل أمنهم.

Стефан Иванов: "Алтруизмът е белег за градивна социалност."

Сред купища от тежки книги, съвременни и класически, български и чуждестранни, свои и чужди, се проведе петото събитие от програмата за културна ориентация за бежанци и търсещи закрила лица. Нашият специален гост, поетът и писател Стефан Иванов, въведе участниците в съдържателно близкия и все пак езиково толкова далечен свят на българската литература, подпомогнат за достигането на допирна точка между местна и "чужди" култури от ненадминатите специалисти в превода от арабски език Азиз Таш и Мая Ценова.


"Думи написани" от Стефан Иванов:

1. Бихте ли се представили накратко?

Занимавам се с писане. Имам книги с поезия, пиша и проза, автор съм на драматургични текстове, работя и като журналист. Докторант съм по естетика.

2. Какъв е бил досегашният ви досег с бежанци и търсещи закрила лица?

Участвал съм като дарител и доброволец в акции на „Приятели на бежанците“, помагал съм и самоинициативно – с приятели сме носили храна и дрехи в лагера във Враждебна.

3. Имахте ли предварителни очаквания за срещата с участниците? Ако „да“ – какви бяха те?

Притеснявах се да не отегча или натоваря слушащите с факти и истории, които са далеч от техния литературен контекст и могат да им се сторят неразбираеми. Не исках да им губя времето. Очаквах да ми е леко на тръни, оказа се, че ми беше доста приятно и времето мина изключително бързо. Зарадвах се на интереса, усмивките и въпросите.

4. Имаше ли нещо, което ви изненада или ви направи силно впечатление на срещата и тръгнахте ли си с нещо „за себе си“ от нея?

Тръгнах си със стихотворението, съставено от думите, които ги бях помолил да напишат в началото на разговора ни. От едната страна на листчетата е щастлива дума или израз, а от другата е дума или израз за нещастие. Ще пазя тези думи. Дълго.

5. Искате ли да кажете още нещо по темата – на участниците, на организаторите, на читателите на блога?

Искам да кажа, че съчувствието, състраданието, емпатията са изключително ценни и важни и трябва да се възпитават и култивират неуморно, за да не се възпроизвеждат безумията, които превръщат хората в бежанци. А и за да се отнасяме към бежанците по човешки. Способността човек да съпреживява чужди чувства и мисли е постижимо благо. Алтруизмът е белег за добронамерена, градивна социалност.


***

Благодарим на Стефан, Азиз и Мая за незабравимата атмосфера, която те със своите знания, разкази и харизма успяха да създадат в неделния следобед. Стихотворението, което Стефан сътвори по време на събитието, благодарение на "думи написани" от бежанците, може да прочетете в статията за изминалото събитие.

Read this article in English here.
لقراءة هذه المقابلة باللغتين العربية والفارسية اضغطوا هنا
می توانید این مصاحبه را به زبان فارسی اینجا بخوانید.

The Magician Writer, the Refugee Reader

Emiliya Bratanova


On March 2, one of the most cosy reading places in Sofia, Hot Spot Books & Art, hosted the literary event of the cultural orientation programme for refugees and asylum seekers, which was attended by 20 refugees and asylum seekers from six countries: Syria, Iraq, Afghanistan, Palestine, Iran and Somalia. For four hours they immersed in the world of Bulgarian contemporary prose and the translation flows between Bulgaria and the Middle East. The special guests at this event were Stefan Ivanov, a poet and a writer, and the renowned translators (not only) from Arabic into Bulgarian, Aziz Tash and Maya Tzenova.


Stefan opened the event reading three of his poems, translated in Arabic by Maya and Aziz. He presented “Words written by 112 persons”, a poem composed during a theatre performance at Sfumato Theatre, “Yours” and “Tasks for the Day”, raising the universal issues of happiness, love and death. Further, he challenged the participants with a game. He took a white piece of paper and said “on each of these two sides, please, write a word which in your view relates to happiness and unhappiness. Can you see how thin this piece of paper is? So thin is the fine line between happiness and unhappiness and you know this even better than me”.

He went on to give a brief description of contemporary Bulgarian literature, adding his recommendations on topics and works. Georgi Gospodinov and Alek Popov were given as examples of popular contemporary writers, who write about the fragmentary transition era, and whose works – owing to their familiarity in topics – are translated in many European and Arab countries.

        

The participants were interested in Arabic books that were translated into Bulgarian. This was the part where Maya and Aziz intervened. A vivid discussion on the translated Arabic literary works in Bulgaria was stirred. Maya received a special request from Karar* from Syria to send him the poem “Rain”, by the Iraqi poet Badr Shakir as-Sayyab, which was translated by Maya into Bulgarian. In the end Mariam, a young girl from Syria, read an essay on one of her favourite poems, followed by one of her own poems, dedicated to her father. We Bulgarians, ignorant of the depths of the Arabic language, could only judge the quality of the poem by the speechlessness of those who understood.

To put an end to the event, Stefan, with the translation assistance of Maya, read the poem he composed during the day: “Words written by 22 refugees”.

You can find more pictures from the event here.

The names of the participants have been changed for security reasons.

Писателят като магьосник - читателят като бежанец

Емилия Братанова

Петото събитие от програмата за културна ориентация доведе група от бежанци в едно от най-уютните местенца за четене и книги в София, Hot Spot Books & Art, което се превърна в тяхна следваща спирка в пътя им из дебрите на българската култура. На 2 март Hot Spot Books & Art станаха домакини на литературното събитие, което бе посетено от 20 бежанци и търсещи закрила лица от 6 държави: Сирия, Ирак, Афганистан, Палестина, Иран и Сомалия. За 4 часа те се потопиха в света на българската съвременна проза и преводните потоци между България и Близкия изток и се откъснаха от ежедневните си чисто практически неволи.


И това откъсване съвсем не беше илюзорно, въпреки недостатъчното владеене на български език. На пръв поглед, разказ за литература пред публика, която не разбира нейните „съставни части”, звучи най-малкото налудничав. Ние твърдим обаче, че има лек за всяка болка и този лек намерихме в комбинацията от знаещ и можещ писател и поет, Стефан Иванов, и най-добрите преводачи от арабски (но не само) на български език в България, Азиз Таш и Мая Ценова. Един по един или тримата заедно те успяваха да задържат вниманието на публиката със своята харизма в рамките на целия следобед.

За да потопи участниците в литературната атмосфера, Стефан откри срещата с четене на три свои стихотворения, преведени на арабски език от Мая и Азиз. Той представи „Думи, написани от 112 човека” по време на представление в театър „Сфумато”, „Твой” и „Задачи за деня”, събиращи в себе си вечните теми за щастието, любовта и смъртта. А след това наситено въведение, той предизвика присъстващите с една игра, развръзката на която му спечели много приятели и почитатели. Взе едно бяло листче и го задържа в хоризонтална посока. Единият му пръст беше отгоре, а другият отдолу. И стоейки така, каза: „на всяка от тези две страни напишете по една дума, която свързвате с щастие и с нещастие. Виждате ли колко е тънко листчето? Толкова тънка е и границата между щастието и нещастието и вие знаете това сигурно по-добре от мен”. Раздаде листчетата, а участниците трескаво започнаха да търсят нужните им думи на български език в телефоните си.


След вълнуващото начало той започна да включва присъстващите в своя литературен свят, като споделяше с тях както личните си книги, така и знанието за тяхното съдържание, техните история и контекст и препоръките за тяхната ценност. По този начин из кръга се завъртяха повече от 20 заглавия. Неизбежно Стефан изтъкна имената и творбите на Георги Господинов и Алек Попов: съвременни популярни писатели, отразяващи фрагментарната епоха на прехода, който бидейки познат в множество географски ширини, прави творбите им толкова разбираеми и превеждани в други европейски (а и арабски) страни. Като прозорец към българската история препоръча „Задочни репортажи за България” на Георги Марков, а „Възвишение” на Милен Русков пък беше даден като пример за богат исторически, но именно поради това и трудно преводим роман.

Участниците пък се интересуваха от преведени на български език арабски книги. И тук се включиха Мая и Азиз със своята експертиза в сферата. Азиз разказа за същността на превода и чувството, а и отговорността да си преводач, за странността да бъдеш проводник между два езика и две култури и да хвърляш мост между тях. Мая допълни, че фигурата на преводача е основна що се отнася до преводните потоци между различни езици и в частност от арабски на български език. Преводачът е носител на знание относно стойността и необходимостта от определени преводи. В този смисъл на нея и на Азиз им многократно им се е налагало да се борят за включването на определени произведения в антологии, подготвяни за издаване в България.


Усети се осезаемо вълнение при възможността за обсъждане на общи теми. Заформи се дискусия за преведените арабски произведения в България. Мая получи специална молба от Карар* от Сирия да му изпрати стихотворението „Дъжд” на иракския поет Бадр Шакир ас-Сайяб на български език. А за край Мариам, младо момиче от Сирия, прочете едно свое есе върху едно от любимите й стихотворения, последвано от нейно собствено стихотворение за баща й, за което ние, непросветените в дебрите на арабския език, можехме да съдим само по реакциите на  разбиращите, които останаха безмълвни.

За финал Стефан, с помощта на симултанния превод на Мая, прочете стихотворението от думи, написани от 22-мабежанци по-рано през деня:

желая да бъда свободен 
където и да съм
да не съм прикован с белезниците
на простотия на невежество
да няма черен облак в синьото небе
да излиза цвете от цигарения дим
надеждата да не е предател
смъртта да не надживява любовта
нещастие да сполети омразата
баща ми да не е в затвора 
да не се римуват бъдеще и загуба
и утре 
семейството ми 
да е далеч от лъжа 
да е до мен 
щастието да получа статут
ще е нищо пред това което ще зрее
в зеницата на сърцето
тогава.

Още снимки от събитието може да разгледате тук.

* Имената на участниците са променени с оглед на тяхната сигурност.

Read a summary of this article in English here.

اضغط هنا لتقرأ ملخص هذه المقالة بالعربية
خلاصه این مقاله را می توانید اینجا بخوانید

eea grants / a25 culgoral foundation

eea grants / a25 culgoral foundation