Писателят като магьосник - читателят като бежанец

Емилия Братанова

Петото събитие от програмата за културна ориентация доведе група от бежанци в едно от най-уютните местенца за четене и книги в София, Hot Spot Books & Art, което се превърна в тяхна следваща спирка в пътя им из дебрите на българската култура. На 2 март Hot Spot Books & Art станаха домакини на литературното събитие, което бе посетено от 20 бежанци и търсещи закрила лица от 6 държави: Сирия, Ирак, Афганистан, Палестина, Иран и Сомалия. За 4 часа те се потопиха в света на българската съвременна проза и преводните потоци между България и Близкия изток и се откъснаха от ежедневните си чисто практически неволи.


И това откъсване съвсем не беше илюзорно, въпреки недостатъчното владеене на български език. На пръв поглед, разказ за литература пред публика, която не разбира нейните „съставни части”, звучи най-малкото налудничав. Ние твърдим обаче, че има лек за всяка болка и този лек намерихме в комбинацията от знаещ и можещ писател и поет, Стефан Иванов, и най-добрите преводачи от арабски (но не само) на български език в България, Азиз Таш и Мая Ценова. Един по един или тримата заедно те успяваха да задържат вниманието на публиката със своята харизма в рамките на целия следобед.

За да потопи участниците в литературната атмосфера, Стефан откри срещата с четене на три свои стихотворения, преведени на арабски език от Мая и Азиз. Той представи „Думи, написани от 112 човека” по време на представление в театър „Сфумато”, „Твой” и „Задачи за деня”, събиращи в себе си вечните теми за щастието, любовта и смъртта. А след това наситено въведение, той предизвика присъстващите с една игра, развръзката на която му спечели много приятели и почитатели. Взе едно бяло листче и го задържа в хоризонтална посока. Единият му пръст беше отгоре, а другият отдолу. И стоейки така, каза: „на всяка от тези две страни напишете по една дума, която свързвате с щастие и с нещастие. Виждате ли колко е тънко листчето? Толкова тънка е и границата между щастието и нещастието и вие знаете това сигурно по-добре от мен”. Раздаде листчетата, а участниците трескаво започнаха да търсят нужните им думи на български език в телефоните си.


След вълнуващото начало той започна да включва присъстващите в своя литературен свят, като споделяше с тях както личните си книги, така и знанието за тяхното съдържание, техните история и контекст и препоръките за тяхната ценност. По този начин из кръга се завъртяха повече от 20 заглавия. Неизбежно Стефан изтъкна имената и творбите на Георги Господинов и Алек Попов: съвременни популярни писатели, отразяващи фрагментарната епоха на прехода, който бидейки познат в множество географски ширини, прави творбите им толкова разбираеми и превеждани в други европейски (а и арабски) страни. Като прозорец към българската история препоръча „Задочни репортажи за България” на Георги Марков, а „Възвишение” на Милен Русков пък беше даден като пример за богат исторически, но именно поради това и трудно преводим роман.

Участниците пък се интересуваха от преведени на български език арабски книги. И тук се включиха Мая и Азиз със своята експертиза в сферата. Азиз разказа за същността на превода и чувството, а и отговорността да си преводач, за странността да бъдеш проводник между два езика и две култури и да хвърляш мост между тях. Мая допълни, че фигурата на преводача е основна що се отнася до преводните потоци между различни езици и в частност от арабски на български език. Преводачът е носител на знание относно стойността и необходимостта от определени преводи. В този смисъл на нея и на Азиз им многократно им се е налагало да се борят за включването на определени произведения в антологии, подготвяни за издаване в България.


Усети се осезаемо вълнение при възможността за обсъждане на общи теми. Заформи се дискусия за преведените арабски произведения в България. Мая получи специална молба от Карар* от Сирия да му изпрати стихотворението „Дъжд” на иракския поет Бадр Шакир ас-Сайяб на български език. А за край Мариам, младо момиче от Сирия, прочете едно свое есе върху едно от любимите й стихотворения, последвано от нейно собствено стихотворение за баща й, за което ние, непросветените в дебрите на арабския език, можехме да съдим само по реакциите на  разбиращите, които останаха безмълвни.

За финал Стефан, с помощта на симултанния превод на Мая, прочете стихотворението от думи, написани от 22-мабежанци по-рано през деня:

желая да бъда свободен 
където и да съм
да не съм прикован с белезниците
на простотия на невежество
да няма черен облак в синьото небе
да излиза цвете от цигарения дим
надеждата да не е предател
смъртта да не надживява любовта
нещастие да сполети омразата
баща ми да не е в затвора 
да не се римуват бъдеще и загуба
и утре 
семейството ми 
да е далеч от лъжа 
да е до мен 
щастието да получа статут
ще е нищо пред това което ще зрее
в зеницата на сърцето
тогава.

Още снимки от събитието може да разгледате тук.

* Имената на участниците са променени с оглед на тяхната сигурност.

Read a summary of this article in English here.

اضغط هنا لتقرأ ملخص هذه المقالة بالعربية
خلاصه این مقاله را می توانید اینجا بخوانید

Няма коментари:

Публикуване на коментар

eea grants / a25 culgoral foundation

eea grants / a25 culgoral foundation