Историята като обединяващ фактор

Емилия Братанова

На 12 април, Лазаровден, ден преди Цветница и седмица преди Великден, беше време да опресним и допълним знанията на група от 20 бежанци и търсещи закрила лица от Сирия, Ирак, Афганистан и Сомалия за българските традиции и история, получени по време на третото събитие от програмата. Преди три месеца участниците имаха възможността да чуят кратък разказ за произхода на българите и да видят снимки от традиционни празници, между които сватба, кръщене, Рождество и Възкресение Христово. Чрез посещението на два музея те можаха да свържат тези абстрактни истории с конкретни артефакти от бита и миналото на българина. Екипът изказва своите специални благодарности на Етнографския музей към БАН, който отвори вратите си за бежанците и търсещите закрила лица. Освен него, групата посети и Националния исторически музей, където беше въведена в институционално приетия вариант на българската история като носител и основа на българската национална идентичност.


Етнографският музей предостави на участниците възможност за досег с едни застинали в миналото култура, традиции и бит, които вече рядко виждаме в съвременния живот. Традициите с цялата им пъстрота и символика обаче предоставят ключ към разбирането на съвременното общесто поради това, че неговото функциониране е техен наследник. И така, красноречивият ни екскурзовод Румен Шомов въведе групата в дебрите на българския бит отпреди повече от век. От особен интерес се оказа историята за традиционния начин за ухажване и израз на харесване: ако момче подаде червена ябълка на момиче и то я вземе, то те се харесват и искат да се оженят. В мюсюлманските общества, според Румен, вместо ябълка момчетата хвърлят бучка захар на момичетата. Нашите гости от Афганистан споделиха, че не са запознати с тази традиция, но пък при тях се наблюдава много подобна практика. Вместо бучка захар, момчето хвърля шапката си към момичето и ако тя му я подаде, значи, че искат «да се вземат». Тъкането на черги и килими и бубарството се оказаха познати дори и на по-младите участници от Ирак, които споделиха, че майките им са имали такива станове вкъщи. Посещението на Етнографския музей завърши съвсем тематично с разказ за най-големия празник за православните християни Великден, за боядисването на яйца и козунаци.


Националният исторически музей предложи друг поглед към българското минало от праисторията до периода на Освобождението на България. Нашият домакин и екскурзовод Росен Селнички представи българската история през изложените артефакти, като започна от най-старото обработено злато в света, намерено във Варна, преди повече от 6000 години, което силно впечатли участниците, идващи от страни с древна история и богата култура. С особено внимание се ползваха множеството предмети от бита (керамични съдове), донесени от страните по произход на участниците (Сирия, Палестина). От интерес за групата бяха и Панагюрското златно и Рогозенското сребърно съкровища със своите фино изработени съдове и накити. Преминавайки през Средновековието, участниците бяха очаровани от историята за произхода на прабългарите и тяхното заселване на Балканския полуостров и от създаването на Кирилицата. Преминахме и през залата, посветена на Османския период от българската история, който без изненада беше най-познат като символика и артефакти на бежанците и търсещите закрила лица. За край на обиколката Росен разказа за Руско-турските освободителните войни и за ролята на националния герой на България, Васил Левски, за Освобождението на страната.


Като интересно се очерта наблюдението, подкрепено и от получените обратни връзки, че сирийците бяха по-впечатлени от българската история и от посещението на Националния исторически музей, а афганистанците – от българските традиции и от посещението на Етнографския музей. Съдейки от мненията на участниците, изразени в предишните събития, няма да е грешно да кажем, че от една страна, афганистанците чувстват България близка поради разпознаването на общи обичаи и традиции. От друга страна, представителите на едни от най-древните цивилизации (Шумерска, Вавилонска и др.) черпят своята национална гордост от своята древна история и придават ценност на други древни истории, като българската. В резултат, можем твърдо да заявим, че взаимното опознаване на историята и традициите на приемащото общество и тези на бежанците и търсещите закрила лица е много повече от акт на информиране – то изгражда близост и уважение.

***

Още снимки от събитието може да разгледате тук.

Read a summary of this article in English here.

اضغط هنا لتقرأ ملخص هذه المقالة بالعربية
خلاصه این مقاله را می توانید اینجا

Няма коментари:

Публикуване на коментар

eea grants / a25 culgoral foundation

eea grants / a25 culgoral foundation