الخورو المستقيم لكل واحد

 إيميليا براتانوفا

أجريت المناسبة السابعة من البرنامج لتوجيه ثقافي للاجئين وطالبي اللجوء من سوريا وأفغانستان وإيران والفلسطين والصومال و أوكرانيا في يوم 25 من شهر أيار/مايو في مدرسة الرقص "مونتفيز" تحت إشراف ضيفنا الخاص الراقص ومصمم الرقصات الشعبية غيورغي بانايوتوف ممثل مدرسة الرقص "طائرالحسون وراقص الخورو"


بدأ غيورغي اللقاء بتقديم نفسه في سياق الرقصات الشعبية وواصل بالحديث عن المناطق الأثنوغرافية بكل خصائصها وأزيائها التقليدية والرقصات. فأكدت خريطة المناطق الأثنوغرافية أن الثقافة لا تعرف حدود دولية وحتى بالعكس هي تمثل فيضا وتطبيقا وإثراء بكل نقل الناس في المساحات الجغرافية. وهكذا بدون استغراب وجد المشاركون في بعض الخطوات والحركات من الرقصات المعروضة عناصر من رقصاتهم التقليدية.

كان الحديث عن الخطوات والحركات الأساسية عند الرقص بصفتها انعكاس الحياة اليومية والأنشطة العادية لسكان المناطق الفلكلورية دبرودجا ورودوبا وبيرين مثيرا لاهتمام المشاركين. فإضافة إلى ذلك اهتم المستمعون بزي ضيفنا وسأل هل هناك ناس ما زالوا يرتدون هذه الأزياء التقليدية في أيامنا هذه وأين يتم إجراء مهرجانات الرقص في بلغاريا. ورغم الاهتمام البالغ بالفلكلور البلغاري رغب المشاركون في عرض رقصاتهم  التقليدية.


فقال المشاركون بدورهم أنه توجد في سوريا مدارس خاصة لتعليم الرقص كما علمنا من الحاضرين أن الرقصات في بلدانهم تمثل جزءا لايتجزأ من حفلات الزفاف والأعياد المتنوعة. إضافة إلى ذلك عرض غيورغي ورقص مع المجموعة بعض أنواع الخورو مثل الخورو التراكي ودايتشوفو خورو وراتشينيتسا والخورو المشهور الذي نرقصه في حفلات الزفاف وفي احتفالات رأس السنة واسمه دونافسكو خورو. أما من المشاركين في المناسبة علمنا عدة أنواع رقص الدبكة والدبكة  الكردية "راسكو" والرقصتين  الأفغانيتين- الرقصة "أتن" هي رقصة تقليدية من شمال أفغانستان والرقصة "قتغاني" من جنوب البلاد. والخورو المستقيم المشترك لكل مناطق أثنوغرافية كان عاملا موحدا لكل محاضرين في المناسبة.


استمر ماراثون الرقصات أكثر من ثلاث ساعة  وكان أبطالنا بعده متعبين. وإضافة إلى تعرف المشاركين على الفلكلور البلغاري والثقافة البلغارية فتعرفوا على بعضهم البعض. وفي نهاية الأمر لم نهتم بما نرقص سواء كانت الرقصات عربية أم كردية أم أفغانية أم بلغارية- لا أحد منا امتنع عن متابعة الخطوات، التي فرقتنا وجمعتنا تحت ألحان المناسبة المشتركة.

للمزيد من الصور اضغط هنا

Георги Панайотов за танците и музиката на народите

Поредното събитие от програмата за културна ориентация на бежанци и търсещи закрила лица ни срещна с оптимистичния и зареден с огромна енергия танцьор и хореограф по народни танци Георги Панайотов. Той беше движещата сила зад събитието, посветено на музика и танци, което събра хора от различни националности в една цялост, в едно хоро. Ето какви са неговите впечатления от интересния мултикултурен ден:


1. Бихте ли се представили накратко.

Казвам се Георги Панайотов и се занимавам от около 15 години с народни танци. Преподавам на деца и възрастни и организирам и събития с чужденци, които имат интерес към нашия фолклор.

2. Какъв е бил досегашният ви досег с бежанци и търсещи закрила лица?

Не съм имал пряк досег до момента с бежанци и лица, търсещи закрила.

3. Имахте ли предварителни очаквания за срещата с участниците? Ако „да“ – какви бяха те?

Имах очаквания, че ще открия сходни движения, танци и музика. Така се и случи. Оказа се, че имаме доста общи неща както в музиката, така и в танците. Много ми беше приятно да науча няколко нови танца, идващи от различни култури.

4. Имаше ли нещо, което ви изненада или ви направи силно впечатление на срещата и тръгнахте ли си с нещо „за себе си“ от нея (например: интересна мисъл, гледна точка, информация и т.н.)?

Интересно ми беше, че основно играят мъжете и че жените не се включват толкова активно. В България е точно обратното – по-често жените играят, отколкото мъжете.

5. Искате ли да кажете още нещо по темата – на участниците, на организаторите, на читателите на блога?

Искам да благодаря на организаторите и на участниците за това, че всички бяхме толкова отворени и се получи едно страхотно събитие с танци и музика на народите. Всеки ден откриваме колко по-близки сме и колко повече си приличаме...

***

Често след като се опознаем в края събитията стигаме до извода, че приликите са повече от разликите между хора, които визуално припознаваме като чужди, и местните. Танците приобщават, те приближават. Благодарим ти, Георги, че така умело ни го припомни!

Read this article in English here.
لقراءة هذه المقابلة باللغتين العربية والفارسية اضغطوا هنا
می توانید این مصاحبه را به زبان فارسی اینجا بخوانید.

Право хоро за всеки

Емилия Братанова

След като се запознаха с някои традиции и предмети от бита на българския народ от близкото и далечно минало по време на събитието с музеи, групата от двайсетина бежанци и търсещи закрила лица от Сирия, Афганистан, Иран, Палестина, Сомалия и Украйна се събра отново, за да се запознае с българските народни танци. Седмото събитие от програмата за културна ориентация на бежанци и търсещи закрила лица се проведе на 25 май в танцова школа „Монтфиз”, под вещото ръководство на специалния гост на събитието, танцьорът и хореограф по народни танци Георги Панайотов от школа за народни танци „Щиглец хоротропец”.


Георги започна следобеда с кратко представяне на себе си в контекста на народните танци и продължи с разказ за седемте етнографски области с характерните за тях носии и танци. Картата на етнографските области за пореден път доказа, че културата не търпи да бъде затваряна в държавни граници, а представлява своеобразно преливане, напластяване и обогатяване с всяко преместване на хората в географското пространство. По същия начин, съвсем без изненада, участниците припознаваха елементи от показаните движения и в своите традиционни танци.

Разказите за Добруджанската, Родопската и Пиринската фолклорни области пък интригуваха слушателите с обясненията на типичните стойки и захвати, за които се смята, че са отражение на еждедневието и обичайните дейности на жителите на съответните области. Например поради пренасянето на гръб на чували, пълни с жито, жителите на Житницата на България танцуват своите танци бавно, приклекнали и приведени. За жителите на Родопската етнографска област са характерни танците, в които мъже и жени танцуват по отделно и са разделени от триъгълна кърпа. Всички обаче танцуват в близост един до друг, за разлика от захватите в останалите области. Обяснението за това се крие в тесните открити пространства, използвани за общностни прояви в малките планински селца. В допълнение на този разказ участниците се интересуваха от носията на госта, питаха дали все още има хора, които се обличат в носии, къде могат да гледат фестивали с народни танци и видимо нямаха търпение да покажат своите танци.


Те разказаха, че в техните танци мъжът, който води хорото, размахва кърпа. Мъже и жени играят заедно в арабските и кюрдските танци, за разлика от афганистанските танци. Научихме, че в Сирия също има училища за народни танци, както и че народните танци на всички присъстващи са неизменна част от сватби и празници. Георги показа и разучи с групата право тракийско хоро, дайчово хоро, ръченица,  “широката девятка”, традиционна за българските сватби, както и дунавското хоро, с което българите традиционно посрещаме Нова година. А пък от участниците научихме няколко варианта на дабке, кюрдското хоро “ръску”, както и афганистанските танци атанг (характерен за северната част на страната) и катагани (характерен за южната част). Интересното при танците на нашите приятели беше, че при повечето от тях левият крак беше водещ, а посоката на хорото беше надясно. Необичайна комбинация за българския фолклор, в който десният крак традиционно води. Единствено правото хоро, бидейки общо за всички етнографски области, се оказа общо и за всички присъстващи народности.


Танцовият маратон продължи повече от три часа, след които героите бяха уморени. За  участниците не беше важно единствено да научат повече за българския фолкор и култура. Те споделиха, че са научили много и един за друг. И в крайна сметка нямаше значение дали танцуваме арабски, кюрдски, афганистански или български танци – никой не се отказваше да следва стъпките, които ни разделяха и събираха в ритъма на споделеното ни битие.

***

Още снимки от събитието може да разгледате тук.

Read a summary of this article in English here.

اضغط هنا لتقرأ ملخص هذه المقالة بالعربية
خلاصه این مقاله را می توانید اینجا

eea grants / a25 culgoral foundation

eea grants / a25 culgoral foundation