Право хоро за всеки

Емилия Братанова

След като се запознаха с някои традиции и предмети от бита на българския народ от близкото и далечно минало по време на събитието с музеи, групата от двайсетина бежанци и търсещи закрила лица от Сирия, Афганистан, Иран, Палестина, Сомалия и Украйна се събра отново, за да се запознае с българските народни танци. Седмото събитие от програмата за културна ориентация на бежанци и търсещи закрила лица се проведе на 25 май в танцова школа „Монтфиз”, под вещото ръководство на специалния гост на събитието, танцьорът и хореограф по народни танци Георги Панайотов от школа за народни танци „Щиглец хоротропец”.


Георги започна следобеда с кратко представяне на себе си в контекста на народните танци и продължи с разказ за седемте етнографски области с характерните за тях носии и танци. Картата на етнографските области за пореден път доказа, че културата не търпи да бъде затваряна в държавни граници, а представлява своеобразно преливане, напластяване и обогатяване с всяко преместване на хората в географското пространство. По същия начин, съвсем без изненада, участниците припознаваха елементи от показаните движения и в своите традиционни танци.

Разказите за Добруджанската, Родопската и Пиринската фолклорни области пък интригуваха слушателите с обясненията на типичните стойки и захвати, за които се смята, че са отражение на еждедневието и обичайните дейности на жителите на съответните области. Например поради пренасянето на гръб на чували, пълни с жито, жителите на Житницата на България танцуват своите танци бавно, приклекнали и приведени. За жителите на Родопската етнографска област са характерни танците, в които мъже и жени танцуват по отделно и са разделени от триъгълна кърпа. Всички обаче танцуват в близост един до друг, за разлика от захватите в останалите области. Обяснението за това се крие в тесните открити пространства, използвани за общностни прояви в малките планински селца. В допълнение на този разказ участниците се интересуваха от носията на госта, питаха дали все още има хора, които се обличат в носии, къде могат да гледат фестивали с народни танци и видимо нямаха търпение да покажат своите танци.


Те разказаха, че в техните танци мъжът, който води хорото, размахва кърпа. Мъже и жени играят заедно в арабските и кюрдските танци, за разлика от афганистанските танци. Научихме, че в Сирия също има училища за народни танци, както и че народните танци на всички присъстващи са неизменна част от сватби и празници. Георги показа и разучи с групата право тракийско хоро, дайчово хоро, ръченица,  “широката девятка”, традиционна за българските сватби, както и дунавското хоро, с което българите традиционно посрещаме Нова година. А пък от участниците научихме няколко варианта на дабке, кюрдското хоро “ръску”, както и афганистанските танци атанг (характерен за северната част на страната) и катагани (характерен за южната част). Интересното при танците на нашите приятели беше, че при повечето от тях левият крак беше водещ, а посоката на хорото беше надясно. Необичайна комбинация за българския фолклор, в който десният крак традиционно води. Единствено правото хоро, бидейки общо за всички етнографски области, се оказа общо и за всички присъстващи народности.


Танцовият маратон продължи повече от три часа, след които героите бяха уморени. За  участниците не беше важно единствено да научат повече за българския фолкор и култура. Те споделиха, че са научили много и един за друг. И в крайна сметка нямаше значение дали танцуваме арабски, кюрдски, афганистански или български танци – никой не се отказваше да следва стъпките, които ни разделяха и събираха в ритъма на споделеното ни битие.

***

Още снимки от събитието може да разгледате тук.

Read a summary of this article in English here.

اضغط هنا لتقرأ ملخص هذه المقالة بالعربية
خلاصه این مقاله را می توانید اینجا

Няма коментари:

Публикуване на коментар

eea grants / a25 culgoral foundation

eea grants / a25 culgoral foundation