مقابلة سريعة مع ماريتسا كولتشيفا

أجريت في نهاية شهر حزيران/يونيو المناسبة الأخيرة من البرنامج لتوجيه ثقافي للاجئين وطالبي اللجوء، التي كانت موضوعها جولة سياحية في صوفيا برفقة دليل سياحي محترف وورشة عمل فوتوغرافية تمثل شيئا كانتقال سلس إلى نهاية البرنامج- معرض فوتوغرافي بصور التقطوها المشاركون في البرنامج. كانت ضيفتنا الخاصة في هذه المناسبة المصورة المحترفة والشاعرة والفنانة مريتسا كولتشيفا، التي ستكون الشخص الرئيسي في إعداد وتنفيذ المعرض الفوتوغرافي النهائي في إطار البرنامج. فأسست ماريتسا معرض الصور الفوتوغرافية الفريد من نوعه في بلغاريا واسمه "لاستيتسي" ويشرفنا أنها وافقت على توفير مساحة المعرض لمناسبتنا النهائية. وهنا انطباعات ماريتسا بعد لقائها الأول مع المشاركين في البرنامج:


1.    هل ممكن أن تقدم لنا باختصار؟
أنا اسمي ماريتسا كولتشيفا وأنا مصورة. بالإضافة إلى ممارستي التصوير الفوتوغرافي أعمل على معرض الصور الفتوغرافية "لاستيتسي"، مساحة لفن التصوير الحديث ومنذ شهر أيار/ مايو عندنا معرض ثاني في بلوفديف.

2.    هل لديك تجربة في معاملة مع لاجئين وطالبي اللجوء وما هي؟
لأول مرة أشارك في برنامج كهذا ولكني قضيت طفولتي في الحي "أفتشا كوبل" حيث درست في المدرسة 151. كان للمدرسة مساحات مشتركة مع منازل اللاجئين وطالبي اللجوء لذلك فإننا كنا نلعب في باحة المدرسة مع الأطفال من المنازل وفي بعض الأحيان كانوا يحضرون في الصف اذا سمح لهم المدرس. فكان يشاهدون الأطفال اللاجئون باهتمام وحاولوا حفظ كلمات منفردة. في ألعابنا المشتركة لم يشعر أحد منا بمفارقة ولم تكن هناك حواجز لغوية. كانت كلمة "مختلف" غير موجودة والتسامح كان شيء طبيعي. أعتقد أن هذه التجربة لها قيمة عالية بنسبة لي.

3.    هل كنت لديك بعض توقعات من اللقاء مع المشاركين في البرنامج؟
لا، لم يكن لدي أي توقعات.كنت أغرب في اتصال مع الشخصيات المنفردة، التي تختفي خلف المصطلح "لاجئ". كل منهم له تجربته ولغته وأصله واهتماماته. ما قلقت إلا على حاجز اللغة ووساطة الترجمة ولكن في نهاية الأمر كنت أغرب في أن نتكلم عن وبلغة الصور. لقاؤنا الأول معهم كان إثناء الجولة والتعرف على المعالم التاريخية في صوفيا. بدأنا التواصل بدون كلمات- فقط بعينين. كل نظرة كانت بداية قصة.

4.    هل كانت هناك مفاجآت بنسبة لك؟ وما هي انطباعاتك من اللقاء؟ هل تستفيد شيئا من لقائنا؟
أحد المشاركين في البرنامج طرح لي السؤال هل يوجد في العالم منحج خاص لتعليم التصوير الفوتوغرافي- طبعا يوجد منحج خاص لتعليم التصوير الفوتوغرافي ولكن ربما الموهبة هي الأهم. فوراء الإجابة الواضحة جعلني هذا السؤال أفكر في الموضوع. دهشتني اللقطة، الذي صورها بهاتفه أحد المشاركين. التزمت الصورة إلى كل القواعد المهمة في تكوين الصورة الفوتوغرافية وهذا ربما بعدم علم المصور. ولكنه التقط صورة جيدة في الغاية بفضل حدسه. وفي نهاية المطاف أظهرت الصورة أن المهم عند التصوير ستبقى رؤية المصور بصرف النظر عن التقنية وموضع الصورة.

5.    هل تريد أن تضيف إلى شيئا في الموضوع؟ هل تريد أن تقول شيئا للشاركين أو للمنظمين أو قراء المنتدى؟
أشكر للمنظمين على هذه المبادرة الرائعة والود في هذا ما فعله. أنا متأكدة أن كل واحد منا كان يشعر كلاجئ في مرحلة ما في حياته- سواء كان في بلاده أو في نفسه ولذلك فإن تأديب التعاطف مهم جدا. هو يساعد المحتاجين إليه وينقذ أنفسنا.

***

نشكر لماريتسا على جهدها والكفاءة المهنية التي بذلت في ورشة العمل الفوتوغرافية وفي إعداد المعرض. ونشكر لها أيضا على أنها أعطت لمشاركين في البرنامج الثقة في قدراتهم على التصوير وألهمتهم لالتقاط عديد من لقطات مثيرة للاهتمام والتي قدموها لنا مؤخرا. وكان من الصعب لماريتسا أن تختار الصور المطلوبة للمعرض، التي تعرض حياة أبطالنا! نتمنى لماريتسا التوفيق والنجاح في العمل وحياة يومية ملونة.  

Maritsa Kolcheva: "Each look marked the beginning of a story."

In the end of June, the last but one event of the cultural orientation programme for refugees and asylum seekers took place. The topic was a tour of Sofia with a professional guide and a photo workshop, which was intended as a smooth transition to the end of the programme: an exhibition of pictures taken by the participants. The special guest of this event was the professional photographer, poet and artist Maritsa Kolcheva, who was the main driving force behind the preparation and realization of the final photo exhibition within the project. Maritsa is the founder of the Rubber Gallery, a unique photo gallery in Bulgaria. It is an honour for us that she agreed to provide space for the final event of the project! We present to your attention Maritsa’s impressions after her first meeting with the participants in the programme:


1. Could you shortly introduce yourself?

My name is Maritsa Kolcheva and I am a photographer. Alongside my photography work in the last two years I have been involved with Rubber Gallery: a space for contemporary art photography in Sofia, and since May earlier this year in Plovdiv as well.

2. What is your previous contact with refugees and asylum seekers?

Never before have I been part of such a format of a meeting with refugees. However, I’ve grown up in the Ovcha Kupel neighbourhood, where I studied in 151 School. My school shared its yard with the one of the accommodation centre for refugees and asylum seekers. The children from the centre played with us in the playground and they would sometimes even enter the classes and stay with us if the teachers would allow it. They would look around with interest and put all their efforts in remembering separate words. In our common games no separation could be felt, not even a language barrier. The word “different” did not exist, tolerance was a natural inherited quality, there was no need for it to be specifically cultivated and educated. I think that this childhood experience was extremely valuable to me.

3. Did you have prior expectations about the event and the participants? If yes, what where they?

No, I didn’t have expectations. I had the wish for an authentic touch with the individuals behind the collective term “refugees”. Each of them has his/her own story, different language, origin, interests. I was slightly worried about the language barrier, about the interference of interpretation in our communication. However, my wish was to talk to each other through the language of images. My initial meeting with them occurred to me in my capacity of a photographer during their sightseeing tour of Sofia. At that moment we started communicating with each other in silence, by looking at each other’s eyes. Each look which met mine marked the beginning of a story.

4. Was there something which surprised you or made a strong impression on you at the event and did you take something from this experience?

One of the participants in the meeting asked me whether there was specialized training in photography somewhere in the world: photography is something that you learn or it’s a matter only of talent. The obvious answer aside, this question made me think. I was impressed by the shot which one of the participants showed me on his phone. He had followed all the composition rules, the existence of which he was barely aware of. Intuitively he had sensed and applied them, making a a very good photograph and proving that eventually it is the author’s look, no matter the technical device or the carrier of the image, that is and will always be the most important thing in photography art.

5. Would you like to add something or to address the participants, the organizers, and the blog readers?

I thank the organizers for the magnificent initiative and the cordiality with which they do their job! I am convinced that each of us has felt like a refugee in some moments of our lives, in our own country or even inside ourselves. This is the reason why it is so important to cultivate empathy. It helps those in need, but saves us too.

***

We also thank Maritsa for the diligence and the professionalism which she invested in the photography workshop and the preparation of the photo exhibition! She managed to build confidence in the participants in their own photography skills, and inspired them to take the  interesting shots which they would soon present to us, making it very difficult for her to make her selection from the sea of images, characterizing the life of our heroes! We wish Maritsa lots of creative achievements in the colourfulness of everyday life.

Марица Колчева: "Всеки поглед сглобяваше началото на една история."

В края на месец юни се проведе предпоследното събитие от програмата за културна ориентация на бежанци и търсещи закрила лица. Темата беше обиколка на София с професионален екскурзовод и ателие по фотография, което да представлява плавен преход към края на програмата – фотоизложба на направени от участниците снимки. Специалният гост на това събитие е професионалният фотограф, поет и артист Марица Колчева, която е основно действащо лице в подготовката и реализацията на финалната фотоизложба по проекта. Марица е създател на единствената по рода си фотогалерия в България, наречена „Ластици” и за нас е чест, че се съгласи да предостави пространството на галерията за заключителното ни събитие! Представяме ви впечатленията на Марица след първата й среща с участниците в програмата:


1. Бихте ли се представили накратко?

Казвам се Марица Колчева и съм фотограф. Успоредно с фотографската ми практика през последните две години се занимавам и с галерия „Ластици“ - пространство за съвременна художествена фотография в София, а от месец май тази година – и в Пловдив.

2. Какъв е бил досегашният ви досег с бежанци и търсещи закрила лица?

Никога по-рано не съм попадала в подобен формат среща с бежанци. Израснала съм обаче в кв. Овча купел, където учех в 151-во училище. Училището ми делеше общи дворни пространства с тези на общежитията за бежанци и търсещи закрила лица. Децата от общежитията играеха заедно с нас на двора, понякога дори влизаха в класните стаи и оставаха в часовете, ако учителите ни разрешаваха. Гледаха с интерес и се стараеха да запомнят отделни думи. В общите ни игри не се усещаше никакво разделение, не се усещаше дори езиковата бариера. Думата „различен“ не съществуваше, толерантността сякаш беше нещо естествено породено, без нуждата да бъде специално отглеждана и възпитавана. Мисля, че този детски опит беше изключително ценен за мен.

3. Имахте ли предварителни очаквания за срещата с участниците? Ако „да“ – какви бяха те?

Не, нямах очаквания. Имах желанието за автентичен досег с отделните личности, които стоят зад събирателната дума „бежанци“. Всеки от тях има своя собствена история, различен език, произход, интереси. Леко се притеснявах единствено от езиковата бариера, от посредничеството на превода в общуването ни, но в крайна сметка желанието ми беше да си говорим предимно за и със езика на образите. Първоначалната ми среща с тях се случи като фотограф по време на разходката им за опознаване на софийски забележителности. Тогава започнахме мълчаливо да общуваме – гледайки се взаимно в очите. Всеки поглед, който се срещнеше с моя, сглобяваше началото на една история.

4. Имаше ли нещо, което ви изненада или ви направи силно впечатление на срещата и тръгнахте ли си с нещо „за себе си“ от нея (например: интересна мисъл, гледна точка, информация и т.н.)?

Един от участниците в срещата ми зададе въпросът дали съществува специализирано фотографско образование по света – фотографията e нещо, което се учи или в крайна сметка става дума единствено за талант. Извън очевидния отговор, този въпрос ме накара да се замисля. Бях много впечатлена от кадъра, който друг от участниците ми показа от телефона си. Беше спазил всички основни композиционни правила, за същестуването на които може би дори не подозираше, но интуитивно беше усетил и усвоил, създавайки една много добра снимка и доказвайки, че в крайна сметка най-важното във фотографското изкуство винаги ще остане авторският поглед, без значение от техниката или носителят на изображението.

5. Искате ли да кажете още нещо по темата – на участниците, на организаторите, на читателите на блога?

Благодаря на организаторите за великолепната инициатива и сърдечността, с която вършат работата по нея! Убедена съм, че всеки от нас се е чувствал бежанец в някакъв момент от живота си – в собствената си държава или дори вътре в себе си и именно затова възпитването на емпатията е толкова важно. То помага на нуждаещите се, но и спасява и нас самите.

***

И ние благодарим на Марица за усърдието и професионализма, които вложи в ателието по фотография и в подготовката на фотоизложбата! Тя успя да създаде увереност в собствените фотографски възможности на участниците и ги вдъхнови за толкова интересните кадри, които те съвсем скоро ни предоставиха, като я затрудниха в максимална степен в избора й на ограничен брой снимки от морето от образи, характеризиращи живота на нашите герои! Желаем на Марица много творчески постижения в пъстротата на ежедневието! 


Read this article in English here.

لقراءة هذه المقابلة باللغتين العربية والفارسية اضغطوا هنا
می توانید این مصاحبه را به زبان فارسی اینجا بخوانید.

Опознай града, за да го обикнеш

Емилия Братанова

Съвсем тематично осмото събитие от програмата за културна ориентация на бежанци и търсещи закрила лица се проведе два дни след Международния ден на бежанеца (20 юни) и беше посветено на опознаване на миналото на града, който се е превърнал в нов дом за 25-те участници от Сирия, Ирак, Афганистан, Иран, Сомалия, Палестина и Камерун. Неделният ден си взе почивка от безкрайната дъждовна поредица и предостави прекрасна възможност за образователна разходка.

Атмосферата на събитието беше умело поддържана от енергичния и пълен с интересни факти гид Мартин Зашев от Сдружение 365. Започнахме разходката от един от топосите в битието на участниците, Джамията „Баня Баши”. Тя послужи като отправна точка за изграждането на мост между различните култури. Намирахме се в така наречения правоъгълник на толерантността, белязан от религиозните храмове на четири различни вероизповедания. Мартин даде примери от мирното и обогатяващо съжителство на християни и мюсюлмани в българските земи, илюстрирано от съвместното празнуване на общите по своето случване празници. След като си пожелахме по-често да се натъкваме на примери за толерантност, се отправихме към следващите спирки от програмата.


Статуята на „Св. София” предостави чудесна възможност за първата от множеството игри с публиката, които Мартин реализира посредством традоционния за времето на социализма ментов бонбон, познат като „Лукче”. Въпросът беше „Паметник на кого се е извисявал на същото място до края на социализма?”. Предложенията бяха много и различни, но верният отговор, Ленин, не закъсня и Лукчето отиде при Ахмед*, възрастен афганистанец по професия часовникар. По време на разходката той многократно демонстрира своите богати познания за столицата, като дори информира останалите участници, че София е 15-ият по големина град в Европа. Пред  Националния археологически музей Мартин продължи да раздава бонбони за позналите предишното му предназначение като джамия, а пред Ротондата награди Сара, млада студентка от Сомалия, за това, че позна, че сградата, завършваща правоъгълника между хотел Шератон, Президентството и Министерството на оборазованието и науката, е жилищна. На път към следващата спирка, Мохамед от Иран попита за мавзолея на Георги Димитров, демонстрирайки своите познания за неговото минало съществуване.


Пред бившия Царски дворец, Мартин разигра игра, в която в рамките на 10 минути разказа 100 години от историята на България по достъпен и забавен начин. Участниците влязоха в ролите на княз Александър Батенберг, цар Фердинанд I, неговата съпруга италианската принцеса Мария Луиза, техният син цар Борис III и внук цар Симеон. Преминавайки през бурните исторически събития, белязали живота на царското семейство, Мартин акцентира върху мистериозната смърт на цар Борис III и управлението на невръстния цар Симеон, през идването на комунистическата партия на власт през 1944 г., стигайки до края на нейното управление през 1990 г. и последвалите коалиции между историческите съперници: социалистите и порасналия цар Симеон.


Един от най-впечатляващите моменти според обратните връзки от събитието беше разказът за древната църква „Св. София”, която заинтригува групата със своята изнесена камбана и с историята за произхода на името на столицата от името на църквата. Църквата, бидейки най-високата точка на римското селище Сердика преди повече от 15 века, е била ориентир и символ на околната местност за минаващите пътешественици и търговци, естествено превръщайки се в нейна „кръстница”. Паметникът на Незнайния войн също се превърна в интересна спирка със своя каменен лъв. Пред него присъстващите с гордост разказаха за своите национални символи: на Сирия и Ирак е орел, а на Иран лъв, както и на България.

Пред Софийския университет „Св. Климент Охридски” Мартин пожела на участниците да не забравят да следват мечтите си, защото те рано или късно се сбъдват, така както и неговата мечта да учи в Софийския университет е станала реалност. След разходката, Университетът подслони и нас. Марица Колчева, създател на единствената по рода си фотографска галерия „Ластици”, разкри малка част от тайните на фотографията в Културния център на СУ. Тя представи съвременни и класически примери за фотографии на велики и доказали се във времето автори, фокусирайки се върху концепцията зад пресъздадените образи. Фотографията разказва истории, които няма как да видим по друг начин, тя създава образи на нещата от света. В този смисъл най-интересни могат да бъдат най-баналните неща: като автопортретите на Джен Дейвис от нейния проект „11 години”, който разкрива несигурността на авторката и разликата между самовъзприятието и социалното приемане на наднорменото й тегло, или пък портретите на Веселина Николаева от нейния проект „Помаци”, разкриващ ежедневието, бита и културата на една непопулярна българска общност. Фотографията освен всичко е въпрос на композиция и най-вече игра на светлина и сенки.


Завършихме този специален ден по подобаващ начин с преход към финалното събитие, фотографска изложба на направени от участниците снимки, и тематично раздадохме фотоапарати като подаръци на най-залсужилите и редовни участници в рамките на програмата. С усмивка се подсетихме за всяко от изминалите събития, гледайки снимки от общите ни преживявания, и за финал наградихме присъстващите със сертификати за тяхното активно участие. Атмосферата на събитието беше незабравима и на моменти дори носталгична. Личеше си, че бяхме успели да изградим една връзка на доверие, която със сигурност няма да приключи с наближаващия край на програмата.

Още снимки от събитието може да разгледате тук.

* Имената на участниците са променени с оглед на тяхната сигурност.

Read a summary of this article in English here.

اضغط هنا لتقرأ ملخص هذه المقالة بالعربية
خلاصه این مقاله را می توانید اینجا بخوانید 

مقابلة سريعة مع مارتين زاشيف

أجريت في نهاية شهر حزيران/يونيو المناسبة الأخيرة من البرنامج لتوجيه ثقافي للاجئين وطالبي اللجوء، التي كانت موضوعها جولة سياحية في صوفيا برفقة دليل سياحي محترف وورشة عمل فوتوغرافية. واجه الدليل السياحي مرتين زاشيف من مؤسسة365 التحدي أن يعرض لمجموعتنا المتفرقة من مشاركين أسرار عاصمتنا العريقة. فأثار تاريخ صوفيا دهشة المشاركين في البرنامج. وهنا انطباعات مرتين زاشيف من لقائنا:


1.    هل ممكن أن تقدم لنا باختصار؟
أنا اسمي مرتين زاشيف. قبل سنتين انضممت إلى مؤسسة 365، أنا منظم Free Sofia Tour ،  Free Plovdiv Tour، Free Varna Tour. و نهدف بهذه المؤسسة تحسين صورة بلغاريا عند الأجانب والبلغار. حاليا أنا عضو المجلس التنفيذي للمؤسسة.

2.    هل لديك تجربة في معاملة مع لاجئين وطالبي اللجوء وما هي؟
في السنتين الأخيرتين قمنا بتنظيم جولات سياحية في صوفيا خاصة للاجئين باللغات الانجليزية والعربية والفرنسية. فتم تحقيق هذه المبادرة بمساعدة شركائنا من مولتي كولتي كوليكتيف ووكالة الدولة لشؤون اللاجئين.

3.    هل كنت لديك بعض توقعات من اللقاء مع المشاركين في البرنامج؟
بنسبة لي كان مثيرا أن أعرض صوفيا للناس الذين يعيشون في المدينة ولكنني لم أكن أعرف الى أي مدى يشعرون بها كأنها مدينتهم الأصلية. كنت سعيدا من الحصول على فرصة نقل لهم من حبي للمدينة بحيث يزداد حبهم للصوفيا.

4.    هل كانت هناك مفاجآت بنسبة لك؟ وما هي انطباعاتك من اللقاء؟ هل تستفيد شيئا من لقائنا؟
كنت سعيدا من فضول المشاركين في الجولة وكثرة الأسئلة، التي طرحوها وغربة كل منهم في قول شيئا لبلاده.

5.    هل تريد أن تضيف إلى شيئا في الموضوع؟ هل تريد أن تقول شيئا للشاركين أو للمنظمين أو قراء المنتدى؟
في اعتقادي أن العالم الذي تتعارف فيه الثقافات المختلفة هو عالم التفاهم. وفي الراي أيضا أنه بالتعرف على الثقافات المتنوعة نعمل من أجل أفضل عالم. أشكر شكرا جزيلا على الفرصة وأتمنى لكم التوفيق.

***

ونحن بدورنا نريد أن نشكر لمرتين على الحماس الذي استقبل به المجموعة وعلى اللحظات الرائعة التي أنشأ بكلماته الجميلة. نتمنى له التوفيق ولقاءات عديدة مع ممثلي ثقافات متفرقة!

مصاحبه کوتاه با اقای مارتین زاشِو

در آخر ماه ژوئن واقعه ماقبل آخرین از برنامه برای راهنمایی فرهنگی مخصوص پناهندگان و پناهجویان برگزار شد. مطلب گردش در صوفیا همراه راهنمای متخصص و کارگاه عکس‌برداری بود. اقای مارتین زاشو از انجمن ۳۶۵ خوشحال شد چالش باخبر ساختن گروه گوناگون ما را از رازهای پایتخت قدیممان، بر‌عهده بگیرد. گروه از تاریخی که با آن با کمک وی آشنا شده،‌ هیجان زده و متجب ماند. و یادداشت وی از این دیدار فراموش نکردنی در زیر می آیند:


1. میشود خود را مختصرا معرفی کنید؟ 
اسم من مارتین زاشو است. دو سال است که بخشی از انجمن ۳۶۵ هستم که گردش آزاد سوفیا، گردش آزاد پلودیو و گردش آزاد وارنا را برگزار می کند. تکلیف ما بهتر ساختن چهره بلغاریا در چشمان خارجیان ولی نیز در چشمان خود بلغاریان. الان عضو هیئت مدیریت این انجمن هستم.

2. تا اکنون با پناهجویان سروکار داشته اید.یا خیر؟
در طی سالهای اخیر ما – عضای انجمن ۳۶۵ چند تا گردش توریستی با راهنمایی به زبانهای انگلیسی، عربی و فرانسوی، مخصوصا برای پناهجویان برگزار کردیم. این گردشها با کمک همکاریهایمان از انجمن مولتی کولتی کُلِکتیو و آژانس ملی پناهجویان صورت گرفتند.

3. شما کدام انتظاری از ملااقاتتان با پناهجویان داشته‌اید ویا خیر؟ اگر داشته اید چه بوده است؟
برایم جالب بود که صوفیا را به کسانی معرفی کنم که در آن زندگی می کنند ولی که نمی دانستم تا چه حدی آن را «شهر خود» می شمارند. از امکانی که بخشی از عشق خود برای این شهر به آنها انتقل کنم، خوشحال شدم، تا آنها بتوانند آن را یه زره بیشتر دوست داشته باشند.

4. کدام چیز شما را غافلگیر کردو چه چیز از این گونه محفل به شما یادگار میماند؟
از کنجکوی بودن و سؤال‌های زیادی که شرکت‌کنندگان داشتند و همچنین میل ایشان که هر کس چیزی از کشور خودش تعریف کند،‌ خوشحال شدم . 

5. میخواهیدکه چیزی بگوید برای اشتراکنندگان، سازماندهندگان و مطالعه‌کنندگان
ویبلاک؟
باور دارم که جهانی را که می شناسیم ، جهانی‌ست که می فهمیم. همچنین باور دارم که از طریق آشنا شدن با فرهنگ‌های گوناگون، ما برای جهان بهتری می کوشیم. از امکانی که دست من داده‌اد سپسگزارم! به شما موفقیت ارزو می کنم! 

***

دوباره از اقای مرتین برای غیرت وی که با آن از گروه ما استقبال کرد و رساند، یرای لحضه‌های عالی که ایجاد کرد و برای حرفهای قشنگی که در میان گذاشت،‌ سپسگزاریم! ما نیز به وی موفقیت‌های زیاد و دیدارهای فراموش‌نکردانی با نمایندگان فرهنگهای مختلف ارزو می کنیم! 

eea grants / a25 culgoral foundation

eea grants / a25 culgoral foundation