Опознай града, за да го обикнеш

Емилия Братанова

Съвсем тематично осмото събитие от програмата за културна ориентация на бежанци и търсещи закрила лица се проведе два дни след Международния ден на бежанеца (20 юни) и беше посветено на опознаване на миналото на града, който се е превърнал в нов дом за 25-те участници от Сирия, Ирак, Афганистан, Иран, Сомалия, Палестина и Камерун. Неделният ден си взе почивка от безкрайната дъждовна поредица и предостави прекрасна възможност за образователна разходка.

Атмосферата на събитието беше умело поддържана от енергичния и пълен с интересни факти гид Мартин Зашев от Сдружение 365. Започнахме разходката от един от топосите в битието на участниците, Джамията „Баня Баши”. Тя послужи като отправна точка за изграждането на мост между различните култури. Намирахме се в така наречения правоъгълник на толерантността, белязан от религиозните храмове на четири различни вероизповедания. Мартин даде примери от мирното и обогатяващо съжителство на християни и мюсюлмани в българските земи, илюстрирано от съвместното празнуване на общите по своето случване празници. След като си пожелахме по-често да се натъкваме на примери за толерантност, се отправихме към следващите спирки от програмата.


Статуята на „Св. София” предостави чудесна възможност за първата от множеството игри с публиката, които Мартин реализира посредством традоционния за времето на социализма ментов бонбон, познат като „Лукче”. Въпросът беше „Паметник на кого се е извисявал на същото място до края на социализма?”. Предложенията бяха много и различни, но верният отговор, Ленин, не закъсня и Лукчето отиде при Ахмед*, възрастен афганистанец по професия часовникар. По време на разходката той многократно демонстрира своите богати познания за столицата, като дори информира останалите участници, че София е 15-ият по големина град в Европа. Пред  Националния археологически музей Мартин продължи да раздава бонбони за позналите предишното му предназначение като джамия, а пред Ротондата награди Сара, млада студентка от Сомалия, за това, че позна, че сградата, завършваща правоъгълника между хотел Шератон, Президентството и Министерството на оборазованието и науката, е жилищна. На път към следващата спирка, Мохамед от Иран попита за мавзолея на Георги Димитров, демонстрирайки своите познания за неговото минало съществуване.


Пред бившия Царски дворец, Мартин разигра игра, в която в рамките на 10 минути разказа 100 години от историята на България по достъпен и забавен начин. Участниците влязоха в ролите на княз Александър Батенберг, цар Фердинанд I, неговата съпруга италианската принцеса Мария Луиза, техният син цар Борис III и внук цар Симеон. Преминавайки през бурните исторически събития, белязали живота на царското семейство, Мартин акцентира върху мистериозната смърт на цар Борис III и управлението на невръстния цар Симеон, през идването на комунистическата партия на власт през 1944 г., стигайки до края на нейното управление през 1990 г. и последвалите коалиции между историческите съперници: социалистите и порасналия цар Симеон.


Един от най-впечатляващите моменти според обратните връзки от събитието беше разказът за древната църква „Св. София”, която заинтригува групата със своята изнесена камбана и с историята за произхода на името на столицата от името на църквата. Църквата, бидейки най-високата точка на римското селище Сердика преди повече от 15 века, е била ориентир и символ на околната местност за минаващите пътешественици и търговци, естествено превръщайки се в нейна „кръстница”. Паметникът на Незнайния войн също се превърна в интересна спирка със своя каменен лъв. Пред него присъстващите с гордост разказаха за своите национални символи: на Сирия и Ирак е орел, а на Иран лъв, както и на България.

Пред Софийския университет „Св. Климент Охридски” Мартин пожела на участниците да не забравят да следват мечтите си, защото те рано или късно се сбъдват, така както и неговата мечта да учи в Софийския университет е станала реалност. След разходката, Университетът подслони и нас. Марица Колчева, създател на единствената по рода си фотографска галерия „Ластици”, разкри малка част от тайните на фотографията в Културния център на СУ. Тя представи съвременни и класически примери за фотографии на велики и доказали се във времето автори, фокусирайки се върху концепцията зад пресъздадените образи. Фотографията разказва истории, които няма как да видим по друг начин, тя създава образи на нещата от света. В този смисъл най-интересни могат да бъдат най-баналните неща: като автопортретите на Джен Дейвис от нейния проект „11 години”, който разкрива несигурността на авторката и разликата между самовъзприятието и социалното приемане на наднорменото й тегло, или пък портретите на Веселина Николаева от нейния проект „Помаци”, разкриващ ежедневието, бита и културата на една непопулярна българска общност. Фотографията освен всичко е въпрос на композиция и най-вече игра на светлина и сенки.


Завършихме този специален ден по подобаващ начин с преход към финалното събитие, фотографска изложба на направени от участниците снимки, и тематично раздадохме фотоапарати като подаръци на най-залсужилите и редовни участници в рамките на програмата. С усмивка се подсетихме за всяко от изминалите събития, гледайки снимки от общите ни преживявания, и за финал наградихме присъстващите със сертификати за тяхното активно участие. Атмосферата на събитието беше незабравима и на моменти дори носталгична. Личеше си, че бяхме успели да изградим една връзка на доверие, която със сигурност няма да приключи с наближаващия край на програмата.

Още снимки от събитието може да разгледате тук.

* Имената на участниците са променени с оглед на тяхната сигурност.

Read a summary of this article in English here.

اضغط هنا لتقرأ ملخص هذه المقالة بالعربية
خلاصه این مقاله را می توانید اینجا بخوانید 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

eea grants / a25 culgoral foundation

eea grants / a25 culgoral foundation