Марица Колчева: "Всеки поглед сглобяваше началото на една история."

В края на месец юни се проведе предпоследното събитие от програмата за културна ориентация на бежанци и търсещи закрила лица. Темата беше обиколка на София с професионален екскурзовод и ателие по фотография, което да представлява плавен преход към края на програмата – фотоизложба на направени от участниците снимки. Специалният гост на това събитие е професионалният фотограф, поет и артист Марица Колчева, която е основно действащо лице в подготовката и реализацията на финалната фотоизложба по проекта. Марица е създател на единствената по рода си фотогалерия в България, наречена „Ластици” и за нас е чест, че се съгласи да предостави пространството на галерията за заключителното ни събитие! Представяме ви впечатленията на Марица след първата й среща с участниците в програмата:


1. Бихте ли се представили накратко?

Казвам се Марица Колчева и съм фотограф. Успоредно с фотографската ми практика през последните две години се занимавам и с галерия „Ластици“ - пространство за съвременна художествена фотография в София, а от месец май тази година – и в Пловдив.

2. Какъв е бил досегашният ви досег с бежанци и търсещи закрила лица?

Никога по-рано не съм попадала в подобен формат среща с бежанци. Израснала съм обаче в кв. Овча купел, където учех в 151-во училище. Училището ми делеше общи дворни пространства с тези на общежитията за бежанци и търсещи закрила лица. Децата от общежитията играеха заедно с нас на двора, понякога дори влизаха в класните стаи и оставаха в часовете, ако учителите ни разрешаваха. Гледаха с интерес и се стараеха да запомнят отделни думи. В общите ни игри не се усещаше никакво разделение, не се усещаше дори езиковата бариера. Думата „различен“ не съществуваше, толерантността сякаш беше нещо естествено породено, без нуждата да бъде специално отглеждана и възпитавана. Мисля, че този детски опит беше изключително ценен за мен.

3. Имахте ли предварителни очаквания за срещата с участниците? Ако „да“ – какви бяха те?

Не, нямах очаквания. Имах желанието за автентичен досег с отделните личности, които стоят зад събирателната дума „бежанци“. Всеки от тях има своя собствена история, различен език, произход, интереси. Леко се притеснявах единствено от езиковата бариера, от посредничеството на превода в общуването ни, но в крайна сметка желанието ми беше да си говорим предимно за и със езика на образите. Първоначалната ми среща с тях се случи като фотограф по време на разходката им за опознаване на софийски забележителности. Тогава започнахме мълчаливо да общуваме – гледайки се взаимно в очите. Всеки поглед, който се срещнеше с моя, сглобяваше началото на една история.

4. Имаше ли нещо, което ви изненада или ви направи силно впечатление на срещата и тръгнахте ли си с нещо „за себе си“ от нея (например: интересна мисъл, гледна точка, информация и т.н.)?

Един от участниците в срещата ми зададе въпросът дали съществува специализирано фотографско образование по света – фотографията e нещо, което се учи или в крайна сметка става дума единствено за талант. Извън очевидния отговор, този въпрос ме накара да се замисля. Бях много впечатлена от кадъра, който друг от участниците ми показа от телефона си. Беше спазил всички основни композиционни правила, за същестуването на които може би дори не подозираше, но интуитивно беше усетил и усвоил, създавайки една много добра снимка и доказвайки, че в крайна сметка най-важното във фотографското изкуство винаги ще остане авторският поглед, без значение от техниката или носителят на изображението.

5. Искате ли да кажете още нещо по темата – на участниците, на организаторите, на читателите на блога?

Благодаря на организаторите за великолепната инициатива и сърдечността, с която вършат работата по нея! Убедена съм, че всеки от нас се е чувствал бежанец в някакъв момент от живота си – в собствената си държава или дори вътре в себе си и именно затова възпитването на емпатията е толкова важно. То помага на нуждаещите се, но и спасява и нас самите.

***

И ние благодарим на Марица за усърдието и професионализма, които вложи в ателието по фотография и в подготовката на фотоизложбата! Тя успя да създаде увереност в собствените фотографски възможности на участниците и ги вдъхнови за толкова интересните кадри, които те съвсем скоро ни предоставиха, като я затрудниха в максимална степен в избора й на ограничен брой снимки от морето от образи, характеризиращи живота на нашите герои! Желаем на Марица много творчески постижения в пъстротата на ежедневието! 


Read this article in English here.

لقراءة هذه المقابلة باللغتين العربية والفارسية اضغطوا هنا
می توانید این مصاحبه را به زبان فارسی اینجا بخوانید.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

eea grants / a25 culgoral foundation

eea grants / a25 culgoral foundation